щяла съм да упоявам

Речник на българския език

1. щяла съм да упоявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да упоявам е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).