щял да е упоявал

Речник на българския език

1. щял да е упоявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е упоявал е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).