щяла е да е упоявала

Речник на българския език

1. щяла е да е упоявала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е упоявала е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).