щяло съм да упоявам

Речник на българския език

1. щяло съм да упоявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да упоявам е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).