щяла съм да съм упоявала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм упоявала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм упоявала е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).