щял съм да съм упоявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм упоявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм упоявал е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).