упояваха

Речник на българския език

1. упояваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упояваха е производна форма на упоявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упояваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

упояваха е производна форма на упоявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).