упоявала

Речник на българския език

1. упоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоявала е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоявала е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. упоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

упоявала е производна форма на упоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. упоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упоявала е производна форма на упоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).