упоен

Речник на българския език

1. упоѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опоен
  • опуен
  • упуен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. упо-ен
непълен член упо-е-ния
пълен член упо-е-ни-ят
ж. р. упо-е-на
членувано упо-е-на-та
ср. р. упо-е-но
членувано упо-е-но-то
мн. ч. упо-е-ни
членувано упо-е-ни-те

2. упоѐн прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опоен
  • опуен
  • упуен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. упо-ен
непълен член упой-ния
пълен член упой-ни-ят
ж. р. упой-на
членувано упой-на-та
ср. р. упой-но
членувано упой-но-то
мн. ч. упой-ни
членувано упой-ни-те

3. упоен — мин. страд. прич. м. р.

упоен е производна форма на упоя (мин. страд. прич. м. р.).