сънлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
сънлѝва, сънлѝво, мн. сънлѝви, прил.
1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете.
2. Който иска да спи.
3. Който още не се е събудил добре. Излезе на терасата сънлив.
4. Присъщ на току-що събудил се. Сънлив глас. Сънливо лице.
нареч. сънлѝво.
същ. сънлѝвост, сънливостта̀, ж.
1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете.
2. Който иска да спи.
3. Който още не се е събудил добре. Излезе на терасата сънлив.
4. Присъщ на току-що събудил се. Сънлив глас. Сънливо лице.
нареч. сънлѝво.
същ. сънлѝвост, сънливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- санлив
- санлиф
- сънлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сън-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сън-ли-вия | ||
| пълен член | сън-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | сън-ли-ва | ||
| членувано | сън-ли-ва-та | ||
| ср. р. | сън-ли-во | ||
| членувано | сън-ли-во-то | ||
| мн. ч. | сън-ли-ви | ||
| членувано | сън-ли-ви-те | ||