1.
съ̀нен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
съ̀нена, съ̀нено, мн. съ̀нени, прил.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
нареч. съ̀нено. Сънено ми отговори.
съ̀нна, съ̀нно, мн. съ̀нни, прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
нареч. съ̀нено. Сънено ми отговори.
съ̀нна, съ̀нно, мн. съ̀нни, прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.
Грешни изписвания (1)
- сънин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-не-ния | ||
| пълен член | съ-не-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-не-на | ||
| членувано | съ-не-на-та | ||
| ср. р. | съ-не-но | ||
| членувано | съ-не-но-то | ||
| мн. ч. | съ-не-ни | ||
| членувано | съ-не-ни-те | ||
2.
съ̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съ̀нена, съ̀нено, мн. съ̀нени, прил.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
нареч. съ̀нено. Сънено ми отговори.
съ̀нна, съ̀нно, мн. съ̀нни, прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
нареч. съ̀нено. Сънено ми отговори.
съ̀нна, съ̀нно, мн. съ̀нни, прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.
Грешни изписвания (1)
- сънин