бил си упоявал

Речник на българския език

1. бил си упоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си упоявал е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).