упоявах

Речник на българския език

1. упоявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

упоявах е производна форма на упоявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. упоявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

упоявах е производна форма на упоявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).