упоявали

Речник на българския език

1. упоявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упоявали е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упоявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упоявали е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. упоявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упоявали е производна форма на упоявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. упоявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упоявали е производна форма на упоявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).