беше упоявал

Речник на българския език

1. беше упоявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше упоявал е производна форма на упоявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше упоявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше упоявал е производна форма на упоявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).