упоявала е

Речник на българския език

1. упоявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоявала е е производна форма на упоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоявала е е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. упоявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоявала е е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).