упоявало е

Речник на българския език

1. упоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упоявало е е производна форма на упоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упоявало е е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упоявало е е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).