уверя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	уве-ря	уве-рим
2 лице	уве-риш	уве-ри-те
3 лице	уве-ри	уве-рят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	уве-рих	уве-рих-ме
2 лице	уве-ри	уве-рих-те
3 лице	уве-ри	уве-ри-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	уве-рях	уве-рях-ме
2 лице	уве-ре-ше	уве-рях-те
3 лице	уве-ре-ше	уве-ря-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	уверил съм	уверила съм	уверило съм	уверили сме
2 лице	уверил си	уверила си	уверило си	уверили сте
3 лице	уверил е	уверила е	уверило е	уверили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях уверил	бях уверила	бях уверило	бяхме уверили
2 лице	беше уверил	беше уверила	беше уверило	бяхте уверили
3 лице	беше уверил	беше уверила	беше уверило	бяха уверили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще уверя	ще уверим
2 лице	ще увериш	ще уверите
3 лице	ще увери	ще уверят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм уверил	ще съм уверила	ще съм уверило	ще сме уверили
2 лице	ще си уверил	ще си уверила	ще си уверило	ще сте уверили
3 лице	ще е уверил	ще е уверила	ще е уверило	ще са уверили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да уверя	щяхме да уверим
2 лице	щеше да увериш	щяхте да уверите
3 лице	щеше да увери	щяха да уверят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм уверил	щях да съм уверила	щях да съм уверило	щяхме да сме уверили
2 лице	щеше да си уверил	щеше да си уверила	щеше да си уверило	щяхте да сте уверили
3 лице	щеше да е уверил	щеше да е уверила	щеше да е уверило	щяха да са уверили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	уверял съм	уверяла съм	уверяло съм	уверели сме
2 лице	уверял си	уверяла си	уверяло си	уверели сте
3 лице	уве-рял уверял е	уве-ря-ла уверяла е	уве-ря-ло уверяло е	уве-ре-ли уверели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	уверил съм	уверила съм	уверило съм	уверили сме
2 лице	уверил си	уверила си	уверило си	уверили сте
3 лице	уве-рил уверил е	уве-ри-ла уверила е	уве-ри-ло уверило е	уве-ри-ли уверили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм уверил	била съм уверила	било съм уверило	били сме уверили
2 лице	бил си уверил	била си уверила	било си уверило	били сте уверили
3 лице	бил уверил бил е уверил	била уверила била е уверила	било уверило било е уверило	били уверили били са уверили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да уверя	щяла съм да уверя	щяло съм да уверя	щели сме да уверим
2 лице	щял си да увериш	щяла си да увериш	щяло си да увериш	щели сте да уверите
3 лице	щял да увери щял е да увери	щяла да увери щяла е да увери	щяло да увери щяло е да увери	щели да уверят щели са да уверят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм уверил	щяла съм да съм уверила	щяло съм да съм уверило	щели сме да сме уверили
2 лице	щял си да си уверил	щяла си да си уверила	щяло си да си уверило	щели сте да сте уверили
3 лице	щял да е уверил щял е да е уверил	щяла да е уверила щяла е да е уверила	щяло да е уверило щяло е да е уверило	щели да са уверили щели са да са уверили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих уверил	бих уверила	бих уверило	бихме уверили
2 лице	би уверил	би уверила	би уверило	бихте уверили
3 лице	би уверил	би уверила	би уверило	биха уверили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
уве-ри	уве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		уве-рен
		непълен член	уве-ре-ния
		пълен член	уве-ре-ни-ят
	женски род		уве-ре-на
		членувано	уве-ре-на-та
	среден род		уве-ре-но
		членувано	уве-ре-но-то
множествено число			уве-ре-ни
		членувано	уве-ре-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		уве-рил
		непълен член	уве-ри-лия
		пълен член	уве-ри-ли-ят
	женски род		уве-ри-ла
		членувано	уве-ри-ла-та
	среден род		уве-ри-ло
		членувано	уве-ри-ло-то
множествено число			уве-ри-ли
		членувано	уве-ри-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	уве-рял
	женски род	уве-ря-ла
	среден род	уве-ря-ло
множествено число		уве-ре-ли