уверен

Речник на българския език

1. увѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

увѐрена, увѐрено, мн. увѐрени, прил.
1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее.
2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост. Уверен глас. Уверени стъпки. Уверен поглед.
нареч. увѐрено. Вървя уверено.
същ. увѐреност, увереността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • оверен
  • оверин
  • уверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уве-рен
непълен член уве-ре-ния
пълен член уве-ре-ни-ят
ж. р. уве-ре-на
членувано уве-ре-на-та
ср. р. уве-ре-но
членувано уве-ре-но-то
мн. ч. уве-ре-ни
членувано уве-ре-ни-те

2. уверен — мин. страд. прич. м. р.

уверен е производна форма на уверя (мин. страд. прич. м. р.).