увереният

Речник на българския език

1. увереният — м. р. пълен член

увереният е производна форма на уверен (м. р. пълен член).

2. увереният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

увереният е производна форма на уверя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).