била уверила

Речник на българския език

1. била уверила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била уверила е производна форма на уверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).