уверила

Речник на българския език

1. уверила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уверила е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уверила — мин. деят. св. прич. ж. р.

уверила е производна форма на уверя (мин. деят. св. прич. ж. р.).