уверило

Речник на българския език

1. уверило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уверило е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уверило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уверило е производна форма на уверя (мин. деят. св. прич. ср. р.).