уверил си

Речник на българския език

1. уверил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уверил си е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уверил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уверил си е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).