уверил

Речник на българския език

1. уверил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверил е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уверил — мин. деят. св. прич. м. р.

уверил е производна форма на уверя (мин. деят. св. прич. м. р.).