уверели

Речник на българския език

1. уверели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уверели е производна форма на уверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уверели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уверели е производна форма на уверя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).