уверил е

Речник на българския език

1. уверил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверил е е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уверил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверил е е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).