уверило си

Речник на българския език

1. уверило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уверило си е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уверило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уверило си е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).