уверял

Речник на българския език

1. уверял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверял е производна форма на уверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уверял — мин. деят. несв. прич. м. р.

уверял е производна форма на уверя (мин. деят. несв. прич. м. р.).