уверило е

Речник на българския език

1. уверило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уверило е е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уверило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уверило е е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).