щял е да е уверил

Речник на българския език

1. щял е да е уверил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е уверил е производна форма на уверя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).