бил съм уверил

Речник на българския език

1. бил съм уверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм уверил е производна форма на уверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).