била съм уверила

Речник на българския език

1. била съм уверила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм уверила е производна форма на уверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).