уверила е

Речник на българския език

1. уверила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уверила е е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уверила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уверила е е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).