уверила си

Речник на българския език

1. уверила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

уверила си е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. уверила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

уверила си е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).