уверил съм

Речник на българския език

1. уверил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уверил съм е производна форма на уверя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уверил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уверил съм е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).