увери

Речник на българския език

1. увери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

увери е производна форма на уверя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. увери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

увери е производна форма на уверя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. увери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

увери е производна форма на уверя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. увери — повелително наклонение, ед. ч.

увери е производна форма на уверя (повелително наклонение, ед. ч.).