наумя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	на-у-мя	на-у-мим
2 лице	на-у-миш	на-у-ми-те
3 лице	на-у-ми	на-у-мят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-у-мих	на-у-мих-ме
2 лице	на-у-ми	на-у-мих-те
3 лице	на-у-ми	на-у-ми-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-у-мях	на-у-мях-ме
2 лице	на-у-ме-ше	на-у-мях-те
3 лице	на-у-ме-ше	на-у-мя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наумил съм	наумила съм	наумило съм	наумили сме
2 лице	наумил си	наумила си	наумило си	наумили сте
3 лице	наумил е	наумила е	наумило е	наумили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях наумил	бях наумила	бях наумило	бяхме наумили
2 лице	беше наумил	беше наумила	беше наумило	бяхте наумили
3 лице	беше наумил	беше наумила	беше наумило	бяха наумили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще наумя	ще наумим
2 лице	ще наумиш	ще наумите
3 лице	ще науми	ще наумят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм наумил	ще съм наумила	ще съм наумило	ще сме наумили
2 лице	ще си наумил	ще си наумила	ще си наумило	ще сте наумили
3 лице	ще е наумил	ще е наумила	ще е наумило	ще са наумили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да наумя	щяхме да наумим
2 лице	щеше да наумиш	щяхте да наумите
3 лице	щеше да науми	щяха да наумят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм наумил	щях да съм наумила	щях да съм наумило	щяхме да сме наумили
2 лице	щеше да си наумил	щеше да си наумила	щеше да си наумило	щяхте да сте наумили
3 лице	щеше да е наумил	щеше да е наумила	щеше да е наумило	щяха да са наумили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наумял съм	наумяла съм	наумяло съм	наумели сме
2 лице	наумял си	наумяла си	наумяло си	наумели сте
3 лице	на-у-мял наумял е	на-у-мя-ла наумяла е	на-у-мя-ло наумяло е	на-у-ме-ли наумели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наумил съм	наумила съм	наумило съм	наумили сме
2 лице	наумил си	наумила си	наумило си	наумили сте
3 лице	на-у-мил наумил е	на-у-ми-ла наумила е	на-у-ми-ло наумило е	на-у-ми-ли наумили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм наумил	била съм наумила	било съм наумило	били сме наумили
2 лице	бил си наумил	била си наумила	било си наумило	били сте наумили
3 лице	бил наумил бил е наумил	била наумила била е наумила	било наумило било е наумило	били наумили били са наумили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да наумя	щяла съм да наумя	щяло съм да наумя	щели сме да наумим
2 лице	щял си да наумиш	щяла си да наумиш	щяло си да наумиш	щели сте да наумите
3 лице	щял да науми щял е да науми	щяла да науми щяла е да науми	щяло да науми щяло е да науми	щели да наумят щели са да наумят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм наумил	щяла съм да съм наумила	щяло съм да съм наумило	щели сме да сме наумили
2 лице	щял си да си наумил	щяла си да си наумила	щяло си да си наумило	щели сте да сте наумили
3 лице	щял да е наумил щял е да е наумил	щяла да е наумила щяла е да е наумила	щяло да е наумило щяло е да е наумило	щели да са наумили щели са да са наумили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих наумил	бих наумила	бих наумило	бихме наумили
2 лице	би наумил	би наумила	би наумило	бихте наумили
3 лице	би наумил	би наумила	би наумило	биха наумили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
на-у-ми	на-у-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		на-у-мен
		непълен член	на-у-ме-ния
		пълен член	на-у-ме-ни-ят
	женски род		на-у-ме-на
		членувано	на-у-ме-на-та
	среден род		на-у-ме-но
		членувано	на-у-ме-но-то
множествено число			на-у-ме-ни
		членувано	на-у-ме-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на-у-мил
		непълен член	на-у-ми-лия
		пълен член	на-у-ми-ли-ят
	женски род		на-у-ми-ла
		членувано	на-у-ми-ла-та
	среден род		на-у-ми-ло
		членувано	на-у-ми-ло-то
множествено число			на-у-ми-ли
		членувано	на-у-ми-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	на-у-мял
	женски род	на-у-мя-ла
	среден род	на-у-мя-ло
множествено число		на-у-ме-ли