наумило съм

Речник на българския език

1. наумило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наумило съм е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наумило съм е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).