наумило

Речник на българския език

1. наумило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумило е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наумило е производна форма на наумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).