било съм наумило

Речник на българския език

1. било съм наумило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм наумило е производна форма на наумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).