наумели

Речник на българския език

1. наумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наумели е производна форма на наумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наумели е производна форма на наумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).