бил е наумил

Речник на българския език

1. бил е наумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е наумил е производна форма на наумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).