наумил съм

Речник на българския език

1. наумил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумил съм е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наумил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наумил съм е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).