наумил
1.
наумил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наумил
е производна форма
на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наумил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наумил
е производна форма
на наумя (мин. деят. св. прич. м. р.).