наумил

Речник на българския език

1. наумил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумил е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумил — мин. деят. св. прич. м. р.

наумил е производна форма на наумя (мин. деят. св. прич. м. р.).