бил си наумил

Речник на българския език

1. бил си наумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си наумил е производна форма на наумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).