наумяло

Речник на българския език

1. наумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумяло е производна форма на наумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наумяло е производна форма на наумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).