наумило си

Речник на българския език

1. наумило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наумило си е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наумило си е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).