наумял

Речник на българския език

1. наумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумял е производна форма на наумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наумял е производна форма на наумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).