била съм наумила

Речник на българския език

1. била съм наумила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм наумила е производна форма на наумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).